„ПТИЦЫ”
Александр Ильич Безыменский (1898-1973 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПТИЦИ
Днес моят малък син вълшебно
направи си звезда от плат
и, към прозореца погледнал,
видя, че гарвани летят.
С възторг протягайки ръчичка
в юмруче с алена звезда,
след гарван малкият затичка
и „Птица!” каза... Птица? Да,
отлитна, сине, не сърди се!
Не трябва, лъвче, не плачи...
Не всеки гарван, знай, е птица,
не всяка птица с грак звучи.
Той спря да плаче. С птича волност
светът бе в погледа му сбран.
Като насекомо моторно
затрака вън аероплан.
Ударения
ПТИЦИ
Днес мо́ят ма́лък си́н вълше́бно
напра́ви си звезда́ от пла́т
и, към прозо́реца погле́днал,
видя́, че га́рвани летя́т.
С възто́рг протя́гайки ръчи́чка
в юмру́че с а́лена звезда́,
след га́рван ма́лкият зати́чка
и „Пти́ца!” ка́за... Пти́ца? Да́,
отли́тна, си́не, не сърди́ се!
Не тря́бва, лъ́вче, не плачи́...
Не все́ки га́рван, зна́й, е пти́ца,
не вся́ка пти́ца с гра́к звучи́.
Той спря́ да пла́че. С пти́ча во́лност
светъ́т бе в по́гледа му сбра́н.
Като насе́комо мото́рно
затра́ка въ́н аеропла́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Безыменский
ПТИЦЫ
Сегодня утром сын мой крошка
Играл звездой из кумача
И, обернувшись, за окошком
Увидел важного грача.
С восторгом вытянув ручонку
С зажатой красною звездой,
Он бросился грачу вдогонку
И – „птиця”... – вымолвил с тоской
Что, улетел? Зачем же злиться?
Не надо, Львенок мой, не плачь...
Не каждый грач бывает птицей,
А птица каждая – не грач.
Замолк мой сын. И птицей-взглядом
Окинул лица дальних стран:
В окне моторною цикадой
Застрекотал аэроплан.
1922 г.
---------------
Руският поет, сценарист и журналист Александър Безименски (Александр Ильич Безыменский) е роден на 6/18 януари 1898 г. в гр. Житомир, Северна Украйна. Учи в Киевския търговски институт. Участник е в Октомврийското въоръжено въстание в Петроград. Първите му поетични публикации в периодичния печат са от 1918 г. Работи като редактор на вестниците „Красная молодежь”, „Правда” и „Комсомольская правда”, съосновател е на литературните групи „Молодая гвардия” и „Октябрь”, през Втората световна война е военен кореспондент. Автор е на стихосбирките „Октябрьские зори” (1920 г.), „К солнцу” (1921 г.), „Как пахнет жизнь” (1924 г.), „Избранные стихи” (1925 г.), „Партбилет № 224332” (1927 г.), „Пути борьбы” (1929 г.), „Весенняя прелюдия” (1930 г.), „Выстрел. Комедия в стихах” (1930 г.), „Стихи о комсомоле” (1932 г.), „Рубеж столетий” (1933 г.), „Стихи о Ленине” (1934 г.), „Избранное” (1949 г.), „Книга сатиры” (1954 г.), „Сочинения: Избранные произведения 1918-1958” (в два тома, 1958 г.), „Стихи о войнах” (1968 г.) и др. Умира на 26 юни 1973 г. в Москва.